Скоро „гладът за книги“ в Европа може да остане в миналото

Въведение

Вероятно още помните как като малки сте слушали четените от родителите или бабите и дядовците приказки преди да заспите. Прекрасни моменти, които са, може би, леко избледнели в паметта. Някои по житейския си път са позагубили навика да четат, други още не са го придобили, трети продължават да го поддържат, за някои пък четенето се е превърнало, едва ли не,  във въпрос на живот и смърт.

На фона на твърденията, че у нас броят на четящите хора намалява, за какъв глад въобще говорим? Други смятат, че тези твърдения са преувеличени и дори неверни. Няма да се включвам в този спор, но броят на къщичките за книги определено намалява. От няколко през миналите години в родния ми град, остана само една. А и книгите в нея почти ги няма. Може пък наистина хората да са гладни. Я хората, я печките в продължилата доста време сурова зима.

Всъщност, хората не че не четат, но сякаш повечето от тях са ориентирани към жълтини, фалшиви новини или безсмислици в социалните мрежи. Едни подбират какво четат, други – не.

Проблемът

Независимо дали съм прав в предишните си разсъждения, има една група хора, за която четенето е силно затруднено. Това са т.нар. print disabled, сиреч хората, чийто достъп до стандартните печатни издания е възпрепятстван поради някакво увреждане.

За не малко четящи покупката на книга е лукс. Да се стигне до библиотеката за човек с увреждане може да е невъзможно, а дори да се вземе книга, въпросният човек просто може да не е способен да я държи или няма зрение да я прочете. Въпреки трудностите, хората са изнамерили алтернативни пътища до литературното наследство чрез брайловото писмо, говорещите и електронни книги, синтезираната реч или чрез инициативи като „Книгата, която чета“ на Ина Симеонова.

Все по-малко хора владеят и желаят да владеят брайловата грамотност. Голяма част от хората я смятат за ненужна. Имайки предвид високата себестойност и поради това сравнително ограничения избор на произведения, както и непосилната цена на брайловите дисплеи, четенето с пръсти наистина изглежда непривлекателно. По-удобно е да слушаш книгата докато някой я чете. Пък междувременно могат да се вършат и други неща. На запад бизнесът с аудио книги си е цяла индустрия. В България също се появиха фирми, предлагащи такива продукти на професионално ниво. Както обаче се пее в една песен, „не всичко е пари, приятелю“. Засега най-големият продуцент и разпространител на литература на звуков носител у нас си остава Съюзът на слепите в България. Тези  аудио книги се разпространяват безплатно или срещу символична цена сред незрящите читатели. Съществуват и инициативи на доброволни начала. На запад, вероятно най-голямата такава инициатива е Librivox. У нас съществува подобен аналог, макар с доста по-скромни размери, наречен Подари ми история. Въобще на запад, пък и на изток, въпросът с достъпа до книги е по-добре разработен.

Имаме си достъп и до редица онлайн магазини за електронни книги, но препятствие отново могат да са цените, както и изключването на някои функционалности за улесняване на четенето от незрящи. Проблемът с цените донякъде се решава с инициативи като Моята библиотека, по-известна като „Читанката“.

Въпреки наличието на толкова възможности, процентът на книгите, достъпни за хората с увреждания, които според СЗО са 285 млн. души е много нисък – едва 1-7%. Именно тази разлика в достъпа се определя като „глад за книги“ (книжен глад). От друга страна остава проблемът с авторското право. Докато някои от инициаторите на срещи с книгите избягват проблема като разпространяват издания от публичния домейн т.е. с изтекли авторски права, то други се смятат на ръба на закона и са застрашени, с право или не, от преследване.

Решението

Решението е да се направи законово изключение, което да определи и регулира достъпа на засегнатите от „глада за книги“ хора. Такова споразумение е подписано на 27.06.2013 г. в Маракеш, но ако потърсите в интернет за него на български, ще се затрудните да намерите информация. Въпросното споразумение има чисто хуманитарно и социално измерение като основната му цел е създаването на изключения в полза на хората със затруднен до печатни издания достъп. С други думи, ратифициращите страни са длъжни да създадат законодателство в областта на авторското право, позволяващо копирането, разпространението и предоставянето на публикувани произведения във формати, достъпни  за хората със затруднен достъп и допускане на трансграничен обмен между организациите в услуга на бенефициентите. Като бенефициенти се определят хората, повлияни от увреждания, възпрепятстващи ефективното четене на печатни материали. По-широката дефиниция обхваща хората със зрителни затруднения, както  и хората с физически увреждания, които не им позволяват да държат и манипулират книжното тяло.

В обхвата на споразумението попадат творби в текстова форма, нотациите и/или свързаните илюстрации, аудио книгите. Законодателството дава право на организациите за бенефициентите да създават копия в достъпен формат без предварително разрешение от праводържателите (автори и издатели).

Трансграничният обмен може да се извършва от оторизирани от правителствата юридически лица и организации вкл. НПО. Тези организации трябва да работят за бенефициентите в областта на образованието и информираността. Те са длъжни да докажат, че потребителите им са бенефициенти по смисъла на споразумението, да предоставят тези услуги единствено на такива лица, като не окуражават неоторизираната употреба на копията и да упражняват с грижата на добър стопанин обмена им.

С прости думи, всичко това означава легален достъп на повече хора до повече книги, периодика и материали вкл. ноти, като очакваните резултати са:

  • по-пълноценно участие в образованието;
  • социална интеграция и културно включване;
  • намаляване на бедността и повишен икономически принос.

Какво следва от тук нататък?

След като беше ратифицирано от 20 страни, споразумението влезе в сила на 30.09.2016 г. Към момента споразумението е ратифицирано от общо 27 страни: Аржентина, Австралия, Бразилия, Чили, КНДР, Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Индия, Мали, Мексико, Монголия, Панама, Парагвай, Перу, Южна Корея, Тунис, Уругвай,  Канада, Обединени Арабски Емирства, Израел, Ботсвана, Шри-Ланка, Либерия, Хондурас, Сингапур.

Тъй като България е член на ЕС, за да влезе споразумението в сила, то трябва да бъде прието от Европейския Парламент, Европейската Комисия и Съвета. Дълго време споразумението беше блокирано от 7 държави като Германия, Италия и др. водени от лобитата на издателите. На 10 май 2017 г. беше постигнато съгласие върху текста за прилагането на споразумението в европейското законодателство. Предстои формалното одобрение от страна на ЕП и Съвета.

Източници:

http://www.wipo.int/treaties/en/ip/marrakesh/

http://www.worldblindunion.org/English/our-work/our-priorities/Pages/right-2-read-campaign.aspx

http://www.worldblindunion.org/english/news/Pages/The-Treaty-of-Marrakesh.aspx

http://www.wipo.int/meetings/en/doc_details.jsp?doc_id=241683

http://www.wipo.int/pressroom/en/stories/marrakesh-treaty.html

http://europЗ.eu/rapid/press-release_IP-17-1271_en.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Защита от спам * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.