„Моето око“ – лъч надежда за повече независимост

Статията не е платена реклама и отразява единствено мнението на автора.

Въведение

Който се интересува от помощни средства, асистивни технологии, технологии за достъпност, както и да ги наречете, знае, че в България хората с увреждания имат някои проблеми с тях. Един от проблемите е, че поназнайващите чужд език се информират какво иновативно, интересно и полезно има по света и знаят, че вероятно то никога няма да достигне или да бъде приспособено за нашенския потребител.  Вероятна причина за това е високата, понякога безбожно  висока цена. Някои продукти може да се доставят в България директно или по заобиколни начини, други – не. Каквото може, ще бъде доставено, но на цени, които не са по обикновения джоб. Сложете транспорт и ДДС и направо се откажете от идеята. Ама може ли човек да е сигурен, че и да си поръча нещото, то ще отговаря на очакванията и нуждите му като въобще не го е виждал или пипвал на живо. Рискът е голям. Да, има големи специализирани изложения за технически помощни средства (ТПС) във Великобритания, Германия, Франция, САЩ, и всеки, който има желание, може да ги посети… стига да има съответните възможности. С простички думи, малцина са тези, които могат да се докоснат и разгледат това, за което знаем, че съществува някъде. Тази статия е посветена на една такава новост, за която слушам от няколко години и най-сетне успях да се запозная с нея отблизо. Тя се казва „Моите очи“ и е произведение на израелската фирма OrCam.

Срещата

Вчера 18.10.2018 представителите от фирмата производител и от фирмата представител за България бяха на среща с потенциални потребители от Пловдив. Тя се проведе в една от залите на дома на културата на ул. Ландос 24. Организатор беше  Националният център за рехабилитация на слепи (НЦРС). Публиката се състоеше предимно от живеещи в тамошния комплекс за слепи, курсисти на Центъра, част от екипа и колцина самопоканили се, случайно, или не съвсем, разбрали за събитието, представители на не чак до там дълбоката провинция, част от които бях аз. Подобни срещи с неширока гласност в целокупното незрящо българско човечество са проведени във Варна и София. За съжаление, понякога подобни срещи се провеждат само със силно ограничена реклама. Все пак представителите за България са отворени за покани и на други места.

Гостите презентираха устройство, използващо изкуствено зрение в помощ на слепите хора. Част от присъстващите зададоха своите въпроси, а  в края на представянето всеки желаещ имаше възможност да изпробва неговите възможности лично.

Устройството

Устройството е от второ поколение. Нарича се „моето око“ (MyEye). Според производителите по разработката му работят 140 инженери, а то отговаря на европейските изисквания за медицинско средство. Предоставя се с двугодишна гаранция. Цената му е непосилна за редовия български сляп потребител, но за цени не се и говореше на срещата. Идеята е българското правителство чрез държавни или европейски средства да закупи определени бройки.

Според официалния сайт размерите му са: 7,6 x 21 x 14,9 мм. и реалността не се различава от описанието. Наистина е портативно и леко. Пак според официалния сайт тежи 22,5 грама.

В предния край е разположена малка камера и лед осветлението. В задния край е портът за зареждане. Това всъщност си е миниатюрен компютър, който получава, обработва, съхранява и предоставя обратна информация за „видяното“. Информацията се съобщава чрез малък високоговорител, който при поставянето се разполага малко пред дясното ухо и е обърнат към главата.

За да се ползва, джаджата се закрепва с магнитен механизъм към страничната рамка на чифт очила по избор, без значение какви. Закрепването е стабилно и вероятността устройството да падне случайно е практически нулева.

По протежение на външната страна на устройството е разположена тънка, леко изпъкнала, сензорна лента. Чрез нея устройството се стартира и се изпълняват няколко жеста за извикване на отделни функционалности като стартиране на обучение за лице или продукт, стартиране на сканиране за текст, усилване и намаляване на звука, както и преминаване напред или назад в текст.

Батерия

Батерията е проектирана да издържа до 3 часа при постоянна работа. Ако не се ползва, след няколко минути устройството заспива автоматично. Пълното зареждане се  извършва за 40 минути. Устройството може да функционира и по време на зареждане.

Възможности

Основната задача на джаджата е разпознаването на текст. Би трябвало да се разпознава текст дори с дребен шрифт или отдалечен от камерата – билбордове, табели. Изпробвани бяха текстове от различни хартиени източници, предоставени от публиката. Разпознаването бе на добро ниво.

Лично изпробвах разчитане на текст от екрана на телефон. Там разпознаването не бе съвсем коректно, но има необходимост от допълнително тестване, за каквото нямах време. По същия начин може да се разпознава и текст от компютърен монитор.

Ако е наличен четливо написан ръкописен текст, успява да разчете и него. Тази функционалност бе изпробвана на живо. Бяха предоставени два ръкописни текста от публиката. Единият бе разпознат на доста прилично ниво докато другият въобще не бе разпознат. Изводът е, че трябва да се пише четливо.

Освен текст, устройството има претенциите да разпознава банкноти, цветове, баркодове върху стоки, предварително заснети лица и обекти. Към момента има възможност за зареждане на база данни за 2 млн. продуктови баркода налични в България. Могат да се съхраняват данни за до 100 лица и до 200 обекта.

Начин на работа

Работата с „Моето око“ не е трудна. Главата, съответно камерата, трябва да бъде насочена към текст, лице или обект така, че те да попадат в нейното полезрение. Стандартната отдалеченост на обекта от камерата е 20-40см. Това е разстоянието, от което зрящ човек чете стандартен текст.

Софтуерът разпознава елементарни жестове на ръката. Например ако посочите  с пръст към текст или банкнота и после отместите пръста си, устройството разбира, че искате да прочетете нещо и автоматично прави снимка и след около 4-5 секунди съобщава резултата през високоговорителя.

При поставяне на областта на китката на ръката в полезрението на камерата се съобщава часът. Ако ръката се задържи, ще бъдете уведомени и за датата, както и за деня от седмицата.

Устройството може да бъде обучено да разпознава лица или обекти. Процесът е лесен и не отнема много време. Лично изпробвах разпознаването на лице. След съгласието на човека, камерата се обръща към него, като е важно в полезрението да няма други лица. Показалецът се поставя на сензорната лента от външната страна на устройството и се задържа. Чува се съобщение, че насреща стои мъж или жена. Устройството започва разпознаване на лице, което се придружава от звук за заснемане. Препоръчително е по време на този процес да има добра осветеност и човекът леко да върти главата си в различни посоки за по-добър резултат. Пръстът се задържа върху устройството за не повече от 30 или 40 секунди, след което се отмахва. Устройството изисква от клиента да съобщи на глас името на заснетия човек след подаден сигнал. Чува се още един сигнал, след което ползвателят е подканен да запамети записа с поставяне на пръст върху тактилната лента. Успешното запаметяване се потвърждава от устройството с гласово съобщение.

Софтуер

Устройството е напълно автономно в смисъл, че не е необходимо свързване с друго външно устройство или интернет.

Към този момент устройството говори на 19 езика, като последните няколко месеца е добавен и български език. Във всяко устройство могат да се добавят до 4 езика. Използваният глас е глас Дария, производство на фирмата Nuance. Гласът е познат от устройствата с операционна система Android и Windows.Среща се и в други автономни устройства. Гласът се нуждае от доработка и да се надяваме, че влизането му в широка употреба ще допринесе това да се случи по-скоро.

Скоростта на говора може да варира между 150 и 300 думи в минута.

Софтуерът може да се обновява след свързване с безжична мрежа. Обновяването предоставя подобрения на предишната версия и съдържа добавена функционалност. От компанията уверяват, че чрез този процес не може да бъдат откраднати потребителски данни. В устройството се съхраняват само данни за разпознатите лица и обекти. Снимките и данните за разпознат текст се изтриват веднага след употреба.

За в бъдеще се предвиждат блутут свързаност, GPS навигация и други екстри.

 

 

Какво пропуснах?

Пропуснах да видя зарядното, както и какъв стандарт е кабелът за зареждане.

Не се сетих да видя дали устройството разполага с меню и как се достъпва и избира в него.

Не беше демонстрирано разпознаване на отдалечен текст.

Разпознаването на цветове не бе тествано публично.

Не стана съвсем ясно дали многоезичността се изразява в автоматичната смяна на гласовете в смесен текст.

Заключение

Зрителните увреждания са различни и за тях се създават различни решения с различни подходи. Технологиите и пазарът се развиват непрекъснато. Подобни продукти от този клас за незрящи засега не са толкова много. Съществуват аналогични решения, но те са ограничени в определени географски региони. Повечето качествени специализирани средства обикновено са на високи цени за крайния потребител. Колкото по-високотехнологично е решението, толкова по-висока е и цената му.

Засега това решение, насочено към хората със силно увредено зрение е единственото, което е приспособено за българския потребител. Българските потребители имат право на висококачествени помощни средства, както и събратята им от Западния свят. Остава да се надяваме и работим за това, повече полезни за ежедневието и професионалното ни развитие продукти да навлязат на българска територия и да бъдат подпомогнати по подходящ начин. Инвестицията в хората е инвестиция в бъдещето.

Допълнителна информация

Представяне на иновативната технология за незрящи „Моето око“ – разработка на израелската компания „OrCam“ (пресконференция в БТА)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Защита от спам * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.